ПОЗНАНИЕ

Източник: Accounting Today
От Едвард Мандловиц

На времето имах трима клиенти, които бяха от борда на директорите на една и съща компания, листната на нюйоркската фондова борса. Двама от тях разпитваха за всяка сметка и за всеки изразходен час, а таксите, които плащаха, бяха доста ниски за хора на такова ниво.

Третият от тях не изглеждаше да го е грижа какво плаща, а неговите такси бяха доста високи. Нека да го наречем Джак.

Джак също искаше да обядваме около два пъти годишно. Нямаше определен дневен ред. Той просто искаше да говорим как би могъл да стане по-богат и дали бих могъл  да измисля нещо, с което да помогна на компанията му. Хранехме се в частната трапезария на компанията – само аз и той, а трима човека ни сервираха. Единственото нещо, което си спомням за храната е, че в началото на обяда ни сервираха пита сирене Бри, около 25-35 см в диаметър, а той успяваше да я изяде почти цялата.

Един ден споменах, че личното му състояние, отделно от акциите му в компанията, на практика е нулево, а въпреки че беше богат, той имаше висока ипотека и никакъв портфейл от акции или облигации. Той пренебрегна това като маловажно, но няколко седмици по-късно ми се обади и поиска да се срещнем. Помоли ме да измисля план, предупреждавайки ме, че тъй като е вътрешен човек, адвокатът му трябва да го одобри; той не искаше никакви проблеми с Комисията по ценните книжа и фондовите борси.

Планът беше доста лесен: Той трябваше да продава известно количество акции на всеки три месеца, в рамките на кратките интервали, в които му бе позволено да продава. На практика това щеше да се прави автоматично, независимо от цената на акциите, докато той покрие таксите по сделката, изплати ипотеката си и запазвайки определена стойност в акции, като в този момент щяхме да направим отново преглед на ситуацията. Въз основа на настоящата цена на акциите, това щеше да продължи около пет години.
 
Трябваше да напиша мемо, което адвокатът разгледа, a тримата я подписахме. Срещнахме се с инвестиционен мениджър и дискутирахме видът на акциите, които не е могъл да купи преди. Планът влезе в сила, като половината от средствата бяха използвани, за да се намали ипотеката, а другата половина - за инвестиции на фондовата борса.

Около три години след това имаше разследване от Комисията по ценни книжа и фондови борси за вътрешни хора, които продават акции, точно преди да бъдат оповестени лоши новини, които засягаха и тримата ми клиенти. И тримата бяха продали акции преди такова оповестяване. Джак беше напълно оневинен, заради планът който имахме и това, че той можеше да го представи на следователите. Останалите двама също бяха оправдани, но след проточило се разследване и съдебни такси, които вероятно са били 10 пъти колкото таксите на Джак, включително с моите „високи“ такси през годините. Освен това, състоянието на другите двама клиенти също се бе намалило, заедно с намаляването на акциите на компанията. Джак беше натрупал състояние, отделно от неговата компания, а неговата ипотека беше намалена на половина от това, което щеше да бъде иначе.

Изводът тук е много елементарен. Възнагражденията на счетоводителите обикновено са незначителни, в сравнение със стойността и предимствата, които носим на клиентите си, осигурявайки им финансова стабилност. Винаги казвам на моите заможни клиенти, а също и на моите бизнес клиенти, че те трябва да се радват, че таксите ми за финансово планиране или бизнес консултации са високи. Това означава, че аз работя извънредно за тяхното благо. И това може бъде само в тяхна полза.
 
Едвард Мендловиц, дипломиран експерт-счетоводител, е партньор в WithumSmith+Brown, професионална корпорация за дипломирани експерт-счетоводители. Той е автор на 20 книги и на стотици статии за бизнес, специализирани списания, бюлетини, а също и на статията  „Tax Loophole” във всяко издание на TaxHotline в продължение на 27 години. Ед също подържа блог два пъти седмично, насочен към проблемите на клиентите си на адрес www.partners-network.com. Той е носител на награда Lawler за най-добра статия, публикувана през 2001 г. в „Journal of Accountancy“. Също така е преподавал по програмата MBA в университета „Фърли Дикинсън“ и е допуснат да практикува в данъчния съд на САЩ. Ед очаква въпроси от управленската практика и може да бъде намерен в WithumSmith + Brown, улица „Спринг“ 1, Ню Брунсуик, Ню Джърси 08901, Телефон: 732.964-9329, имейл: emendlowitz@withum.com.